четвъртък, 17 април 2008 г.

Антропология на публичното пространство (4 семестър, лекция 1)

Епистемологически проблеми на политческата антропология
В буквалния смисъл антропологията е наука за човека, но с това се подчертават нещата, които може да каже етимологията за тази дума. Но има различни начини за възприемане на човека. От една страна човека може да се възприеме като вид и следователно обяснения за появата на една от основните предметни области на антропологията. Оттук възниква и т.нар. физическа антропология. От друга страна, ние можем въз основа на различни страни от битието на човека да правим изводи за обществото, в което живеем. Разбира се, не се изключва физическите облаги. Но ако видим как човек манипулира части от тялото си, то за физическите способности може да се видят знаците на принадлежност към една или друга политическаобщност. От другите, които се ползват могат да се направят изводи за статуса в обществото, за развитието на икономиката ва обществото. От храната му може да се направи подобен изввод. От езика, който уппотребяваме ние можем да направим изводи за социалната организация, за начина, по който въз основа на езика се създават определени социални структури и т.н. на трето място – как човека създава своето общество (всичко, което казахме във втора точка, казано по обратнищ начин), този въпрос е особено актуален в модерното общество, поради по-голямата динамика в него и по-слабата роолящ на традицията. Ето защо е еснователно политическата антропология на предмодерното общество да се разглежда отделно от политическата антропология на модерното общество. Следвотелно политическата антропология обхваща един изключително широк кръг от проблеми, както характерни за даден период, така и тяхната динамика във времето. Не случайно архиологията в западните университети е счита за част от антропологията. От антропологична гледна точка представлява един особен ракурс къмсферите на обществото: политика, икономика, култура, разбрани по възможно най-широкият начин, но с един особен акцент върху отпечатъка, който индивида поставя върху тях. Политическата антропология в частност се интересува от индивидуалното битие на политическото – въздействие на политиката върху индивида и обратното. Разбира се, при своята повява антропологията едва ли си е давала сметка за грандиозната задача, , с която се заема. Първоначалният импулс за появата на тази наука, става огромния масив от сведения, който се натрупва от пътешественици, колонизатори и мисионери, отнасящи се до непознати дотогава общества. Пред очите на евроопееца остават както изглеждат по съвършено различен от него начин, който носи често пъти цялото си богатство на гърба си. Това създава една илюзия, че може да се научи нещо съществено за социалната организация изобщоо, да се открие някаква непостижима за модерното общество тайна на обществото въз основа на примера, кохто представлява тези просто устроени екзотични общества. Това е една възможност за европееца да научи нещо съществено за началото на своята собствена история. Тази наивна и малко разбираема представа за примитивното общество е толкова силна, че първоначално антрпологията започва да се разбира като наука за екзотичните, различните общества. Методологическите последици от това разбиране се запазват и до днес дори когато се изследва модерното общество. Това може да се разпознае в опитите модерното общество да се разложи нча малки сигменти, на микрообщества, които да се разглеждат изолирани.. с други думи да се последва модерното общество по примера на примитивното. Колкото по-голям масив от емпирични данни натрупва антропологията обаче, толкова по-ясно става, че истината за примитивното общество не е така непосредствено дадена във катите, които образуват индивидуалното битие на индивида. И най-простото общество на дивака при по-внимателно вглеждане се оказва конкретизация на цели отрасли, посредник в една сложна социална организация. Ази голяма тайна на обществото така и остава неоткрира в анализа на примитивното общество, но натрупаните факти и анализи водят до потребносттаот съпоставка на примитивно модерноно общество и с това превръщане на модерното общество в антропологически интерес. В резултат на това се умножават гледните точки както към примитивното, така и към модерното общество. Обособяват се основните клонове на натропологията: физическа или медицинска антропология, архиология, лингивистична антропология и културна (социална) антропология. Самата културна антропология се разклонява в няколко посоки: една от които е тази на политическата антроопология. Така изследователските усилия на много изследователи могат да се осъзнае това, че винаги осъзнавателния процес е обременен от собствения социален опит на изседователя и съответно, че познаването на другоя е начин на опознаване на самия себе си. Тази саморефлексия води до появата на т.нар. херменевнична или тълвутелна антропология. Тя се съсредоточава върху взаимната промяна както на изследователя, така и на изследванеото лице в хода на тяхното взаимодействие, т.е. в хода на теренната работа. Идеята е,че изследователят не може да бъде обективен тъй като той се променя във взаимодействието си със своя обект нпо същия начин изследваните лица се променят под влияние на въпросите, които изследователите им поставят. Тъй като за политическата антропология основополагащо значение има ммястото, което заема политическото в обществото, то статута на тази наука зависи по начина, по който се определя това място. В това отношение в историята на политическата антропология винаги е съществувало деление между два тима учени. Такива които считат, че първо политика съществува във всички общества и такива, които считат, че политиаката не е обособена като самостоятелна сфера. Второто се дължи на една поредица от причини. Първо, вниманието се привлича от екзотичността на примитивните общества, т.е. от различието между тях и модерното. Второ, Тези общества са изследвани в периода на тяхната колониална зависимост, поради което вътрешните им регулационни механизми са подтиснат. Трето, самото образование в модерните общества е устроено така, че тяхната история преди да се появи формата на двата е пренебрегвана. Когато гледната точка на двата се възприема за задължителна за политическия анализ, става естетвено да не може да бъде идентифицирана политическата сфера в примитивното обществп. И като последна причина – класовото разбиране за политиката на марскизма, според което щом няма класи, няма два.

Няма коментари: