Планинската Южна Осетия, намираща се в Грузия, е разделена от Северна Осетия, която е разположена в Русия, с граница между двете държави. По-голямата част от региона е разположена на повече от 1000 метра над морското равнище.
Дълго време източник на напрежение, Южна Осетия е била фокус на война между Русия и Грузия през 2008 г. В последствие, тя се провъзгласява за независима от Грузия и е призната от Русия и Никарагуа.
Южна Осетия е населявана в по-голямата си част от етнически осетинци. Грузинците са по-малко от една трета от населението.
Тбилиси е непреклонна /желязна/, за който няма компромис относно Южна Осетия като част от Грузия. Той твърдо се съпротивлява на осетинския сепаратизъм, избягвайки името Южна Осетия, което изглежда като наложена политическа граница със Северна Осетия и следователно като заплаха за териториалната цялост на Грузия.
Що се отнася до Грузия, употребата на думата «северен» в името Северна Осетия е подвеждащо. В очите на Тбилиси, регионът в Русия, който носи това име е само Осетия.
През август 2008 Грузинските усилия за придобиване на контрол над областта изглежда претърпяват парализиращ удар от Русия – верен съюзник на сепаратистите от Южна Осетия – разбиват грузинското нахлуване в Южна Осетия в пет дневен кървав конфликт. Впоследствие Русия става първата държава, която признава самопровъзгласената република за ужас на Тбилиси и Запада.
Осетинците вярват, че произхождат от племена, които мигрират от област в Азия от преди много стотици години и се установяват на територия, което сега се нарича Северна Осетия.
След като Руската империя се разпростира до тази област през 18 и 19 век, осетинците не се присъединяват към другите народи на Северен Кавказ, като оказват жестока съпротива. Някои са се борили заедно с руснаците срещу съседите, които дълго време са били съперници, докато други са направили трудния преход на юг през планините, за да избягат.
По традиция осетинците имат добри отношения с руснаците и са считани за почетни граждани, първо на Руската империя, а по-късно на Съветския съюз. Те са взели страната на Кремъл, когато болшвишките сили окупират Грузия през ранната 1920 г. и като част от разпокъсването, което следва, автономната област Южна Осетия се създава в Грузия и Северна Осетия била формирана в Русия.
В здрача на Съветския съюз, когато грузинския националист Звиад Гамсакхурдиа идва на възвишението в Тбилиси, Южна Осетия също стяга сепаратиските си мускули. Съветските сили са били изпратени да пазят мира в късната 1989 г., преследвайки яростни сблъсъци между грузинци и осетинци в столицата Цкхинвали. Насилието пламва отново, когато Южна Осетия заявява намерението си да отдели от Грузия през 1990 г., а през следващата година действаща независимост.
Колапсът на СССР и Грузинската независимост през 1991 не правят нищо да намалят южноосетинската решителност да затвърдят скъсването с Тбилиси. Спорадично насилие въвлича грузинските нередовни войски и осетинските бойци постоянно до лятото на 1992, когато се постига споразумение за разгръщане на грузински, осетински и руски миротворци. Стотици са загинали в битки.
Политически задънени улици следват. Сепаратистките гласове стават по-остри по време на управлението на президента Шеварднадзе в Грузия. Южна Осетия, нейната икономика и инфраструктура, разпространен безпорядък и престъпност, изчезна от заглавията. Тя се вурна на преден план, когато Михаил Саакашвили стана президент на Тбилиси.
Той бързо произнесе своите намерения да подчини отцепените райони. Той бе предложил диалог на Южна Осетия и автономия в рамките на грузинската държава, но това отпадна далеч по-рано отколкото сепаратистисте искаха.
Не беше изненада, когато Южна Осетия гласува поразително в подкрепа за излагането отново на техните искания за независимост от Тбилиси в непризнат референдум през ноември 2006 г. Едновременния референдум сред района на етнически грузинци, гласували категорично да останат с Тбилиси.
Руските намерения затварят контакта с ръководството в Тбилиси, където сепаратистите приветстват подкрепящата позиция на Москва. За дълбоко огорчение на грузинците, по-голямата Южна Осетия има руски паспорти и руската рубла е често използвана в търговията.
Напрежението нараства през ранния август 2008 г., когато след близо седмица на сблъсъци между грузински войски и сепрататиски сили, Грузия е обсипана с въздушни и земни нападения в Южна Осетия, според сведенията, взимайки контрол над Цинквали.
Русия казва, че гражданите ѝ са били под атака и отвръщат, като изсипват хиляди войски в Южна Осетия и обсипват с с бомби грузинските мишени. В рамките на дни руските войски помитат грузинските сили вън от Южна Осетия и Абхазия, след което продължават да окупират части от Грузия.
Въпреки Русия да издърпва обработно своите сили към Южна Осетия и Абхазия според споразумение за прекратяване на военните действия чрез посредническите действия на френския президент Никола Саркози, което запозва контролна на буферна зона на отцепените граници на републиките, внушавайки, че САЩ и Франция обвиняват Москва в неспазване на споразумението за временното примирие.
Едуард Кокойти печели непризнатите президентски избори в Южна Осетия през декември 2001 и отново ноември 2006 г.
Бизнесмен и бивш комунист, той има руско гражданство. Ядосан на Тбилиси заявява целта си да обедини Северна и Южна Осетия в рамките на руската федерация. Той описва Русия като основен гарант на стабилност в Кавказ и има силни връзки с лидера на Абхазия.
Той предупреди грузинския президент Микаил Саакашвили срещу агресивния грузински национализъм и настоява, че народът в Южна Осетия не се счита като част от Грузия.
Русия и Грузия нарушават законите на войната, когато се сблъскват в Южна Осетия миналия август, не успявайки да защитят гражданите.
Основаната в Ню Йорк организация за международни права прави доклад за конфликта, основан на повече от 460 интервюта в региона.
Организацията обвинява Грузия в нападане на Южна Осетия „с безочливо пренебрегване на безопасността на гражданите”.
„Безразборните” руски въздушни и земни атаки убиват много граждани, казва организацията.
Русия позволява на силите на Южна Осетия да убиват, изтрепват, изнасилват и заплашват гражданите, казва Human Right Watch, изисквайки отговорните за това да бъдат осъдени, а техните жертви да бъдат компенсирани.
По време на конфликта вътре и около отцепения район в Грузия, всички страни настояват, че са направили всичко възможно, за да минимизират случаите от пострадали граждани.
Грузинските опити да върнат контрола над Южна Осетия са отблъснати от руските сили.
Human Rights Watch обвинява Грузия в използването на многобройни ракети „град” в гражданските зони. Ракетите не могат да бъдат достатъчно прецизно насочени да направят разлика между граждани и военни обекти.
Организацията казва, че и Русия, и Грузия използват струпвания от бойни припаси, които причиняват смъртта на много граждани и ги излагат на риск, като оставят нестабилни минни полета от непроучени бомбички.
Вместо да защитават гражданите, руските сили позволяват на силите на Южна Осетия, които следват техния пример да се включат в безотговорни и разпространени грабежи и да подпалват грузинските домове, като убиват, бият, изнасилват и заплашват гражданите – казва г-жа Денбер – подобни преднамерени атаки са военни престъпления.
Повече от 20 000 етнически грузинци, които избягват от мястото на конфликта остават изселени.
„С кризата в Грузия, отношенията между ЕС и Русия стигнаха на кръстопът” – становище на Съвета на ЕС
Над 4 страници, заключенията на коити силно обвиняват Русия в „несъответстваща реакция” в Грузия, описват като неприемливо нейното признаване на независимостта на Южна Осетия и Абхазия и призовават дригите държави „да не признават тази незаконна независимост”.
Литванският президент Валдас Адамкус, чиято държава бе под управлението на Москва само преди 20 години, оставя заключението весело с последствието. Той казва: „през всички тези часове, ние не чухме никой да говори в полза на събитията, които се случиха в Грузия. Агресията е наричана с име и е отворена и силно изразена. В този смисъл вярвам, че това е първото заключение на ЕС, където европейските лидери са съгласни със събитията там”.
Срещата се отлага и се насрочва за друга дата.
Другите бивши комунистически страни и Полша, подкрепени от Великобритания, настояват за изтеглянето на руските войски от Грузия на тяхната предконфликтна линия.
Отлагането е само символично, но е силен сигнал, че „работата както обикновено” няма повече да бъде възможна, докато руските войници и танкове останат дълбоко в грузинската територия. По-силен сигнал отколкото много очакваха, като отлагането бе споменато от посланиците на ЕС, когато се подготвят за върха.
Саркози казва, че конференцията не е насочена директно срещу Москва и Русия имала избор.
„Въпросът е какво иска Русия?” – пита Саркози. „Иска ли сигурност и сътрудничество или иска недоверие и нарастващо напрежение?”.
„ЕС ще приеме истинско партньорство с Русия, което е в интерес на всички. Но трябва да има двама души за танго; трябва да има двама, за да има партньорство”.
Пратеникът на Русия – Владимир Чижов: „ ние нямаме нужда от тези разговори или това ново споразумение повече отколкото ЕС има”.
Саркози, който е посредник в тлеещия огън в Грузия, отива и Москва и Тбилиси на 8 септември 2008 г. заедно с президента на Европейската комисия Хосе Мануел Барозо и председателя на Външната политика на ЕС – Хавиер Солана, за да проверят до каква степен Русия спазва нейната част от сделката.
Саркози казва, че срещата ще бъде решаваща за бъдещите отношения.
Като силен знак за подкрепа за Грузия, ЕС също обещава да изпрати около 200 монитори на земята, да подари на страната европейска подкрепа на стойност 110 млн. евро (160 млн. долара) и да организира международна донорска конференция.
Също така оферта за по-дългосрочен план е създаване свободна търговска зона и по-услеснени условия за пътуване за грузинските граждани.
Европейският комисар по външни въпроси Бенита Фереро-Валднер казва на Европейския парламент, че тя ще ускори подготовките да задълбочи връзки с другите бивши съветски нации, които сами могат да попаднат в обсега на Русия.
Тези политики, Фереро-Валднер казва: „подчертават, че ние няма да приемем нови разделителни линии в Европа и че партньори като Грузия, Украйна и Молдова могат да разчитат на подкрепата на Европа за тяхната териториална цялостност и суверенитет”.
Грузинският министър-председател Ладо Гургенидзе, който е пътувал до Брюксел и се е срещал със няколко европейски лидера на границата, казва: „Грузия е благодарна за солидарността на ЕС”.
Но руския посланик в ЕС Владимир Чижов предупреждава, че ЕС изпуска възможност като задържа дълго-отлагани разговори в нова посока.
„Ние трябва да чакаме 18 месеца за да се подготви ЕС, казва той, ние нямаме нужда от тези разговори или това ново споразумение повече отколкото има ЕС”.
Въпросът сега е на къде тръгват от тук ЕС и Русия. Има взаимоотношения на взаимна зависимост. Докато Русия доставя на повече от 1/3 от европейския газ и петрол, Европа е най-големият търговски партньор на Москва.
Външният министър на Полша Радослав Сикорски казва, че поведението на Русия означава възможност за друга Студена война.
Той предупреждава: „почивките от историята свършиха. Ние сега трябва да мислим за енергийна политика и енергийни връзки със страна, която е доказала, че играе по различни правила и не се приближава към нашите правила, за което ние се надявахме.”
„Ние достигнахме връх в историята, ние всички искаме да избегнем нещо като втора Студена война. Ако се стигне до там, няма никакви съмнения кой ще я спечели” – казва Сикорски.
Борбата в грузинския отцепен район Южна Осетия през август 2008 г. причини дозини, вероятно стотици убити и широко разпространено разрушение.
Грузински, руски и южноосетински сили бяха въвлечени. Имаше дори сблъсъци в Абхазия и руски атаки в други части на Грузия.
Сепаратисткото ръководство в Южна Осетия и Абхазия се е опитвало да придобие официална независимост от както се отделя в ранната 1990 г. Русия ги признава за независими – действие, осъждано от западните държави.
Напрежението в двата района ескалира след избирането на Михаил Саакашвили за президент през 2004 г. с обещанието да обедини отново страната.
Какво предизвика кризата? Серии от сблъсъци между грузинските и южноосетинските сили през лятото на 2008 г. подтикват Грузия да направи въздушна бомбандировка и земни атаки над Южна Осетия на 7 август.
Грузинските сили контролират столицата на Южна Осетия – Цинквали, за част от следващия ден.
Междувременно Русия изсипва хиляди войски в Южна Осетия и прави бомбени атаки едновремено над провинцията и мишените в останалата част от Грузия.
Има непотвърдени доклади за военни престъпления от двете страни.
Кога руските сили навлизат в Южна Осетия: преди или след грузинската атака? Това не е много ясно. Грузия казва, че започва своите нападения, след като научава, че голям конвой от руски бронирани сили идват през тунелът Роки, от Северна Осетия в Южна Осетия. Русия казва, че действа да защити руските граждани в Южна Осетия и нейните собствени мироопазващи сили са настанени в отделения район.
Как се е развил конфликтът? Руските сили окупират части от Грузия, граничеща с Южна Осетия, включвайки градът Гори, стратегически град на главния път, свързвайки източна и западна Грузия.
Те също се предвижват от бази в Абхазия в части от западна Грузия, а руския флот влиза в действие срещу Грузинския военоморски флот.
Кои са основните пострадали?
Голямо число цивилни за били изгонени от домовете си в Южна Осетия. Много южно-осетинци преминават в Руската република през Северна Осетия.
Тежкият аеро флот остави столицата на Южна Осетия – Цинквали, в огромни руини.
Защо се намесва Русия?
Повече от половината южно-осетинските 70 000 граждани им е предложено от Москва да придобият руско гражданство.
Русия също така разполага мироопазващи сили в бази в Южна Осетия. Някои са били убити от грузинските атаки на 7 август.
До сега, Русия казва, че уважава териториалния интегритет на Грузия, и че само иска да наглежда руските си граждани.
Но, последващите военни акции на Грузия, Русия признава независимостта едновремнно на Южна Осетия и Абхазия на 26 август.
САЩ и Франция осъждат хода на Русия, като го наричат „непростим”, докато Обединеното кралство категорично го отхвърля. Според НАТО декларацията нарушава множество резолюции на Съвета за сигурност към ООН, която Русия сама одобрява.
Русия също така подписва приятелско споразумения с отцепили се райони, като сключва официални дипломатически връзки и обещава военна подкрепа.
Има ли Грузия връзки с НАТО?
Членството в НАТО е една от основните цели на президента Саакашвили – и НАТО се съгласява през април 2008 г., че Грузия ще стане член на съюза в някоя неопределена дата в бъдеще.
Страната има близки връзки със САЩ – като изпраща войски, които да се присъединят към американската коалиция в Ирак.
САЩ помага в тренировките и въоръжаването на грузинската армия. Също така помага на грузинските войски да се завърнат от Ирак след руското нахлуване в Южна Осетия.
Какъв е статусът на Южна Осетия?
Южна Осетия се бори за независимост от Грузия от 1991-1992 г., като резултат от разпада на Съветския съюз.
Подобно на други отцепени райони, Абхазия, декларира своята независимост – но само Русия и Никарагуа ги признава.
Фактор ли е в конфликта напрежението около снабдяването с енергия?
Финансираните от Запад тръбопроводи изпомпват каспийски нефт от Азербайджан през Грузия към средиземноморския бряг на Турция. Тръбопроводът Боку – Тбилиси – Цайхан може да достави до 1.2 млн. барела на ден нефт до Западните пазари.
Но този поток беше пресечен от експлозия на част от линията в източна Турция през Август. Грузинския конфликт отклага възобновяването на доставките.
По-малък нефтен транспортен тръбопровод върви от Азербайджан към черноморското пристанище на Грузия - Супса.
Има планове за друг тръбопровод, който ще пренася природен газ от Азербайджан и Централна Азия, чрез Турция към Австрия.
ЕС и САЩ са твърде подразнени да разнообразяват техните енергоизточници, за да избегнат да бъдат твърде зависими от транзитните доставки през Русия. Москва вече контролира нефтените тръбопроводи за износ, които минават през Каспийско до Черно море, през Северен Кавказ.
Принципи на международното право
Универсалните принципи на съвременното международно право, получили общо признание, са десет. Първите седем са въплътени в Устава на ООН и конкретизирани в Декларацията за принципите на международните права, а последните три са допълнени със Заключителния акт от Хелзинки, 1975 г. Всеки един от тези десет принципа в по-малка или по-голяма степен е свързан с конфликта в Южна Осетия. Част от принципите са нарушени и от двете страни – Русия и Грузия използват военна сила, което е в разрез с международното право. Въпреки опитите им за решаване на конфликта по мирен път, в крайна сметка се стига до война и до човешки жертви.
Принципът на неупотреба на сила или заплаха със сила предвижда забрана на агресивната война между Грузия и Русия. Държавната територия не бива да бъде обект на военна или временна окупация, както и на никакви териториални присвоявания като резултат от заплаха със сила или нейното прилагане.[1] Агресивната война е престъпление против мира, което влече отговорност според международното право. Всички държави са задължени да се въздържат от пропаганда на агресивна война. Интервенцията на руската армия от хуманитарна се превръща в агресивна. Русия започва военните действия под предтекст, че Грузия упражнява геноцид над осетинското население и приема това за достатъчна причина за намеса. Русия нарушава този принцип на международното право, защото нахлува със сила на територията на суверенна държава и окупира части от нея. Това е един от най-често нарушаваните принципи – интервенциите на САЩ във Виетнам и Ирак, СССР в Афганистан. В повечето случай тези актове са оправдани със защита на демокрацията и свободата. В конкретната ситуация осетинците действително са подложени на репресии от грузинското правителство, но според принципа за ненамеса във вътрешните работи никой и по никакъв повод няма право да нарушава границите и да нахлува със сила на територията на суверенна държава.
Принципът на мирно уреждане на международни спорове е тясно свързан с принципа на неупотреба на сила и заплаха със сила. Според този принцип би следвало Русия и Грузия да използват мирни средства за решаване на конфликта в Южна Осетия. Такива мирни средства биха могли да бъдат преговори, посредничество, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, прибягване до регионални органи или споразумения. В Заключителния акт от Хелзинки се посочва, че в случаите, когато страните, прилагайки отделните мирни средства, не постигнат решаването му, те трябва да продължат да търсят взаимноприемливи пътища за мирното уреждане на спора.[2] В конфликта в Южна Осетия принципът за сътрудничество между държавите с спазен. Неколкократно ЕС и САЩ се опитват да съдействат да мирно решаване на проблема, но опитите на международната общност остават без резултат.
Принципът на равноправие и самоопределение на нациите и народите олицетворява свободното, независимото и равноправното политическо развитие на всеки народ и всяка нация както във вътрешната, така и във външната политика. Принципът е въплътен в чл. 1, ал. 2 от Устава на ООН, съгласно който приятелските отношения между нациите се основават на “зачитане на принципа на равноправието и самоопределението на народите”. Южноосетинците имат право да се самоопределят като народ и в този смисъл да имат право на самоуправление. А дори и според Декларацията за принципите на международното “създаването на суверенна и независима държава, свободното присъединяване към независима държава или обединение или установяване на друг статус и свободното определяне на народите са форми на осъществяване от народите на правото на самоопределение.” Всички нации и народи имат правото самостоятелно да определят своя политически статус, своето икономическо, социално и културно развитие. Грузия нарушава това право на южноосетинците като не им позволява да се развиват самостоятелно. Всички държави са длъжни да се въздържат от всякакви форми на насилие, насочени към лишаването на нация или народ от правото на самоопределение и независимост. Освен правото на самоопределение, Грузия нарушава не само политическите права на осетинците, но и основните им човешки права и свободи. Репресиите над населението на Южна Осетия са крайно неприемливи за началото на XXI век.
Библиография:
1. BBC NEWS
http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/country_profiles/3797729.stm
2. Council of the European Union – “Presidency conclusions of the Extraordinary European Council, held in Brussel (1 September 2008)”
3. Human Rights Watch – Country Summary “Georgia”
4. http://www.ossetia-war.com/
5. http://www.southossetiaconflict.org/
6. http://www.caucasus.dk/publication5.htm
7. Britannica Online Encyclopedia - http://www.britannica.com/EBchecked/topic/556319/South-Ossetia
8. http://www.opendemocracy.net/democracy-caucasus/south_ossetia_4100.jsp
9. Guardian - http://www.guardian.co.uk/world/2008/aug/08/georgia.russia4
10.Economist.com - http://www.economist.com/opinion/displaystory.cfm?story_id=12009678
Дълго време източник на напрежение, Южна Осетия е била фокус на война между Русия и Грузия през 2008 г. В последствие, тя се провъзгласява за независима от Грузия и е призната от Русия и Никарагуа.
Южна Осетия е населявана в по-голямата си част от етнически осетинци. Грузинците са по-малко от една трета от населението.
Тбилиси е непреклонна /желязна/, за който няма компромис относно Южна Осетия като част от Грузия. Той твърдо се съпротивлява на осетинския сепаратизъм, избягвайки името Южна Осетия, което изглежда като наложена политическа граница със Северна Осетия и следователно като заплаха за териториалната цялост на Грузия.
Що се отнася до Грузия, употребата на думата «северен» в името Северна Осетия е подвеждащо. В очите на Тбилиси, регионът в Русия, който носи това име е само Осетия.
През август 2008 Грузинските усилия за придобиване на контрол над областта изглежда претърпяват парализиращ удар от Русия – верен съюзник на сепаратистите от Южна Осетия – разбиват грузинското нахлуване в Южна Осетия в пет дневен кървав конфликт. Впоследствие Русия става първата държава, която признава самопровъзгласената република за ужас на Тбилиси и Запада.
Осетинците вярват, че произхождат от племена, които мигрират от област в Азия от преди много стотици години и се установяват на територия, което сега се нарича Северна Осетия.
След като Руската империя се разпростира до тази област през 18 и 19 век, осетинците не се присъединяват към другите народи на Северен Кавказ, като оказват жестока съпротива. Някои са се борили заедно с руснаците срещу съседите, които дълго време са били съперници, докато други са направили трудния преход на юг през планините, за да избягат.
По традиция осетинците имат добри отношения с руснаците и са считани за почетни граждани, първо на Руската империя, а по-късно на Съветския съюз. Те са взели страната на Кремъл, когато болшвишките сили окупират Грузия през ранната 1920 г. и като част от разпокъсването, което следва, автономната област Южна Осетия се създава в Грузия и Северна Осетия била формирана в Русия.
В здрача на Съветския съюз, когато грузинския националист Звиад Гамсакхурдиа идва на възвишението в Тбилиси, Южна Осетия също стяга сепаратиските си мускули. Съветските сили са били изпратени да пазят мира в късната 1989 г., преследвайки яростни сблъсъци между грузинци и осетинци в столицата Цкхинвали. Насилието пламва отново, когато Южна Осетия заявява намерението си да отдели от Грузия през 1990 г., а през следващата година действаща независимост.
Колапсът на СССР и Грузинската независимост през 1991 не правят нищо да намалят южноосетинската решителност да затвърдят скъсването с Тбилиси. Спорадично насилие въвлича грузинските нередовни войски и осетинските бойци постоянно до лятото на 1992, когато се постига споразумение за разгръщане на грузински, осетински и руски миротворци. Стотици са загинали в битки.
Политически задънени улици следват. Сепаратистките гласове стават по-остри по време на управлението на президента Шеварднадзе в Грузия. Южна Осетия, нейната икономика и инфраструктура, разпространен безпорядък и престъпност, изчезна от заглавията. Тя се вурна на преден план, когато Михаил Саакашвили стана президент на Тбилиси.
Той бързо произнесе своите намерения да подчини отцепените райони. Той бе предложил диалог на Южна Осетия и автономия в рамките на грузинската държава, но това отпадна далеч по-рано отколкото сепаратистисте искаха.
Не беше изненада, когато Южна Осетия гласува поразително в подкрепа за излагането отново на техните искания за независимост от Тбилиси в непризнат референдум през ноември 2006 г. Едновременния референдум сред района на етнически грузинци, гласували категорично да останат с Тбилиси.
Руските намерения затварят контакта с ръководството в Тбилиси, където сепаратистите приветстват подкрепящата позиция на Москва. За дълбоко огорчение на грузинците, по-голямата Южна Осетия има руски паспорти и руската рубла е често използвана в търговията.
Напрежението нараства през ранния август 2008 г., когато след близо седмица на сблъсъци между грузински войски и сепрататиски сили, Грузия е обсипана с въздушни и земни нападения в Южна Осетия, според сведенията, взимайки контрол над Цинквали.
Русия казва, че гражданите ѝ са били под атака и отвръщат, като изсипват хиляди войски в Южна Осетия и обсипват с с бомби грузинските мишени. В рамките на дни руските войски помитат грузинските сили вън от Южна Осетия и Абхазия, след което продължават да окупират части от Грузия.
Въпреки Русия да издърпва обработно своите сили към Южна Осетия и Абхазия според споразумение за прекратяване на военните действия чрез посредническите действия на френския президент Никола Саркози, което запозва контролна на буферна зона на отцепените граници на републиките, внушавайки, че САЩ и Франция обвиняват Москва в неспазване на споразумението за временното примирие.
Едуард Кокойти печели непризнатите президентски избори в Южна Осетия през декември 2001 и отново ноември 2006 г.
Бизнесмен и бивш комунист, той има руско гражданство. Ядосан на Тбилиси заявява целта си да обедини Северна и Южна Осетия в рамките на руската федерация. Той описва Русия като основен гарант на стабилност в Кавказ и има силни връзки с лидера на Абхазия.
Той предупреди грузинския президент Микаил Саакашвили срещу агресивния грузински национализъм и настоява, че народът в Южна Осетия не се счита като част от Грузия.
Русия и Грузия нарушават законите на войната, когато се сблъскват в Южна Осетия миналия август, не успявайки да защитят гражданите.
Основаната в Ню Йорк организация за международни права прави доклад за конфликта, основан на повече от 460 интервюта в региона.
Организацията обвинява Грузия в нападане на Южна Осетия „с безочливо пренебрегване на безопасността на гражданите”.
„Безразборните” руски въздушни и земни атаки убиват много граждани, казва организацията.
Русия позволява на силите на Южна Осетия да убиват, изтрепват, изнасилват и заплашват гражданите, казва Human Right Watch, изисквайки отговорните за това да бъдат осъдени, а техните жертви да бъдат компенсирани.
По време на конфликта вътре и около отцепения район в Грузия, всички страни настояват, че са направили всичко възможно, за да минимизират случаите от пострадали граждани.
Грузинските опити да върнат контрола над Южна Осетия са отблъснати от руските сили.
Human Rights Watch обвинява Грузия в използването на многобройни ракети „град” в гражданските зони. Ракетите не могат да бъдат достатъчно прецизно насочени да направят разлика между граждани и военни обекти.
Организацията казва, че и Русия, и Грузия използват струпвания от бойни припаси, които причиняват смъртта на много граждани и ги излагат на риск, като оставят нестабилни минни полета от непроучени бомбички.
Вместо да защитават гражданите, руските сили позволяват на силите на Южна Осетия, които следват техния пример да се включат в безотговорни и разпространени грабежи и да подпалват грузинските домове, като убиват, бият, изнасилват и заплашват гражданите – казва г-жа Денбер – подобни преднамерени атаки са военни престъпления.
Повече от 20 000 етнически грузинци, които избягват от мястото на конфликта остават изселени.
„С кризата в Грузия, отношенията между ЕС и Русия стигнаха на кръстопът” – становище на Съвета на ЕС
Над 4 страници, заключенията на коити силно обвиняват Русия в „несъответстваща реакция” в Грузия, описват като неприемливо нейното признаване на независимостта на Южна Осетия и Абхазия и призовават дригите държави „да не признават тази незаконна независимост”.
Литванският президент Валдас Адамкус, чиято държава бе под управлението на Москва само преди 20 години, оставя заключението весело с последствието. Той казва: „през всички тези часове, ние не чухме никой да говори в полза на събитията, които се случиха в Грузия. Агресията е наричана с име и е отворена и силно изразена. В този смисъл вярвам, че това е първото заключение на ЕС, където европейските лидери са съгласни със събитията там”.
Срещата се отлага и се насрочва за друга дата.
Другите бивши комунистически страни и Полша, подкрепени от Великобритания, настояват за изтеглянето на руските войски от Грузия на тяхната предконфликтна линия.
Отлагането е само символично, но е силен сигнал, че „работата както обикновено” няма повече да бъде възможна, докато руските войници и танкове останат дълбоко в грузинската територия. По-силен сигнал отколкото много очакваха, като отлагането бе споменато от посланиците на ЕС, когато се подготвят за върха.
Саркози казва, че конференцията не е насочена директно срещу Москва и Русия имала избор.
„Въпросът е какво иска Русия?” – пита Саркози. „Иска ли сигурност и сътрудничество или иска недоверие и нарастващо напрежение?”.
„ЕС ще приеме истинско партньорство с Русия, което е в интерес на всички. Но трябва да има двама души за танго; трябва да има двама, за да има партньорство”.
Пратеникът на Русия – Владимир Чижов: „ ние нямаме нужда от тези разговори или това ново споразумение повече отколкото ЕС има”.
Саркози, който е посредник в тлеещия огън в Грузия, отива и Москва и Тбилиси на 8 септември 2008 г. заедно с президента на Европейската комисия Хосе Мануел Барозо и председателя на Външната политика на ЕС – Хавиер Солана, за да проверят до каква степен Русия спазва нейната част от сделката.
Саркози казва, че срещата ще бъде решаваща за бъдещите отношения.
Като силен знак за подкрепа за Грузия, ЕС също обещава да изпрати около 200 монитори на земята, да подари на страната европейска подкрепа на стойност 110 млн. евро (160 млн. долара) и да организира международна донорска конференция.
Също така оферта за по-дългосрочен план е създаване свободна търговска зона и по-услеснени условия за пътуване за грузинските граждани.
Европейският комисар по външни въпроси Бенита Фереро-Валднер казва на Европейския парламент, че тя ще ускори подготовките да задълбочи връзки с другите бивши съветски нации, които сами могат да попаднат в обсега на Русия.
Тези политики, Фереро-Валднер казва: „подчертават, че ние няма да приемем нови разделителни линии в Европа и че партньори като Грузия, Украйна и Молдова могат да разчитат на подкрепата на Европа за тяхната териториална цялостност и суверенитет”.
Грузинският министър-председател Ладо Гургенидзе, който е пътувал до Брюксел и се е срещал със няколко европейски лидера на границата, казва: „Грузия е благодарна за солидарността на ЕС”.
Но руския посланик в ЕС Владимир Чижов предупреждава, че ЕС изпуска възможност като задържа дълго-отлагани разговори в нова посока.
„Ние трябва да чакаме 18 месеца за да се подготви ЕС, казва той, ние нямаме нужда от тези разговори или това ново споразумение повече отколкото има ЕС”.
Въпросът сега е на къде тръгват от тук ЕС и Русия. Има взаимоотношения на взаимна зависимост. Докато Русия доставя на повече от 1/3 от европейския газ и петрол, Европа е най-големият търговски партньор на Москва.
Външният министър на Полша Радослав Сикорски казва, че поведението на Русия означава възможност за друга Студена война.
Той предупреждава: „почивките от историята свършиха. Ние сега трябва да мислим за енергийна политика и енергийни връзки със страна, която е доказала, че играе по различни правила и не се приближава към нашите правила, за което ние се надявахме.”
„Ние достигнахме връх в историята, ние всички искаме да избегнем нещо като втора Студена война. Ако се стигне до там, няма никакви съмнения кой ще я спечели” – казва Сикорски.
Борбата в грузинския отцепен район Южна Осетия през август 2008 г. причини дозини, вероятно стотици убити и широко разпространено разрушение.
Грузински, руски и южноосетински сили бяха въвлечени. Имаше дори сблъсъци в Абхазия и руски атаки в други части на Грузия.
Сепаратисткото ръководство в Южна Осетия и Абхазия се е опитвало да придобие официална независимост от както се отделя в ранната 1990 г. Русия ги признава за независими – действие, осъждано от западните държави.
Напрежението в двата района ескалира след избирането на Михаил Саакашвили за президент през 2004 г. с обещанието да обедини отново страната.
Какво предизвика кризата? Серии от сблъсъци между грузинските и южноосетинските сили през лятото на 2008 г. подтикват Грузия да направи въздушна бомбандировка и земни атаки над Южна Осетия на 7 август.
Грузинските сили контролират столицата на Южна Осетия – Цинквали, за част от следващия ден.
Междувременно Русия изсипва хиляди войски в Южна Осетия и прави бомбени атаки едновремено над провинцията и мишените в останалата част от Грузия.
Има непотвърдени доклади за военни престъпления от двете страни.
Кога руските сили навлизат в Южна Осетия: преди или след грузинската атака? Това не е много ясно. Грузия казва, че започва своите нападения, след като научава, че голям конвой от руски бронирани сили идват през тунелът Роки, от Северна Осетия в Южна Осетия. Русия казва, че действа да защити руските граждани в Южна Осетия и нейните собствени мироопазващи сили са настанени в отделения район.
Как се е развил конфликтът? Руските сили окупират части от Грузия, граничеща с Южна Осетия, включвайки градът Гори, стратегически град на главния път, свързвайки източна и западна Грузия.
Те също се предвижват от бази в Абхазия в части от западна Грузия, а руския флот влиза в действие срещу Грузинския военоморски флот.
Кои са основните пострадали?
Голямо число цивилни за били изгонени от домовете си в Южна Осетия. Много южно-осетинци преминават в Руската република през Северна Осетия.
Тежкият аеро флот остави столицата на Южна Осетия – Цинквали, в огромни руини.
Защо се намесва Русия?
Повече от половината южно-осетинските 70 000 граждани им е предложено от Москва да придобият руско гражданство.
Русия също така разполага мироопазващи сили в бази в Южна Осетия. Някои са били убити от грузинските атаки на 7 август.
До сега, Русия казва, че уважава териториалния интегритет на Грузия, и че само иска да наглежда руските си граждани.
Но, последващите военни акции на Грузия, Русия признава независимостта едновремнно на Южна Осетия и Абхазия на 26 август.
САЩ и Франция осъждат хода на Русия, като го наричат „непростим”, докато Обединеното кралство категорично го отхвърля. Според НАТО декларацията нарушава множество резолюции на Съвета за сигурност към ООН, която Русия сама одобрява.
Русия също така подписва приятелско споразумения с отцепили се райони, като сключва официални дипломатически връзки и обещава военна подкрепа.
Има ли Грузия връзки с НАТО?
Членството в НАТО е една от основните цели на президента Саакашвили – и НАТО се съгласява през април 2008 г., че Грузия ще стане член на съюза в някоя неопределена дата в бъдеще.
Страната има близки връзки със САЩ – като изпраща войски, които да се присъединят към американската коалиция в Ирак.
САЩ помага в тренировките и въоръжаването на грузинската армия. Също така помага на грузинските войски да се завърнат от Ирак след руското нахлуване в Южна Осетия.
Какъв е статусът на Южна Осетия?
Южна Осетия се бори за независимост от Грузия от 1991-1992 г., като резултат от разпада на Съветския съюз.
Подобно на други отцепени райони, Абхазия, декларира своята независимост – но само Русия и Никарагуа ги признава.
Фактор ли е в конфликта напрежението около снабдяването с енергия?
Финансираните от Запад тръбопроводи изпомпват каспийски нефт от Азербайджан през Грузия към средиземноморския бряг на Турция. Тръбопроводът Боку – Тбилиси – Цайхан може да достави до 1.2 млн. барела на ден нефт до Западните пазари.
Но този поток беше пресечен от експлозия на част от линията в източна Турция през Август. Грузинския конфликт отклага възобновяването на доставките.
По-малък нефтен транспортен тръбопровод върви от Азербайджан към черноморското пристанище на Грузия - Супса.
Има планове за друг тръбопровод, който ще пренася природен газ от Азербайджан и Централна Азия, чрез Турция към Австрия.
ЕС и САЩ са твърде подразнени да разнообразяват техните енергоизточници, за да избегнат да бъдат твърде зависими от транзитните доставки през Русия. Москва вече контролира нефтените тръбопроводи за износ, които минават през Каспийско до Черно море, през Северен Кавказ.
Принципи на международното право
Универсалните принципи на съвременното международно право, получили общо признание, са десет. Първите седем са въплътени в Устава на ООН и конкретизирани в Декларацията за принципите на международните права, а последните три са допълнени със Заключителния акт от Хелзинки, 1975 г. Всеки един от тези десет принципа в по-малка или по-голяма степен е свързан с конфликта в Южна Осетия. Част от принципите са нарушени и от двете страни – Русия и Грузия използват военна сила, което е в разрез с международното право. Въпреки опитите им за решаване на конфликта по мирен път, в крайна сметка се стига до война и до човешки жертви.
Принципът на неупотреба на сила или заплаха със сила предвижда забрана на агресивната война между Грузия и Русия. Държавната територия не бива да бъде обект на военна или временна окупация, както и на никакви териториални присвоявания като резултат от заплаха със сила или нейното прилагане.[1] Агресивната война е престъпление против мира, което влече отговорност според международното право. Всички държави са задължени да се въздържат от пропаганда на агресивна война. Интервенцията на руската армия от хуманитарна се превръща в агресивна. Русия започва военните действия под предтекст, че Грузия упражнява геноцид над осетинското население и приема това за достатъчна причина за намеса. Русия нарушава този принцип на международното право, защото нахлува със сила на територията на суверенна държава и окупира части от нея. Това е един от най-често нарушаваните принципи – интервенциите на САЩ във Виетнам и Ирак, СССР в Афганистан. В повечето случай тези актове са оправдани със защита на демокрацията и свободата. В конкретната ситуация осетинците действително са подложени на репресии от грузинското правителство, но според принципа за ненамеса във вътрешните работи никой и по никакъв повод няма право да нарушава границите и да нахлува със сила на територията на суверенна държава.
Принципът на мирно уреждане на международни спорове е тясно свързан с принципа на неупотреба на сила и заплаха със сила. Според този принцип би следвало Русия и Грузия да използват мирни средства за решаване на конфликта в Южна Осетия. Такива мирни средства биха могли да бъдат преговори, посредничество, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, прибягване до регионални органи или споразумения. В Заключителния акт от Хелзинки се посочва, че в случаите, когато страните, прилагайки отделните мирни средства, не постигнат решаването му, те трябва да продължат да търсят взаимноприемливи пътища за мирното уреждане на спора.[2] В конфликта в Южна Осетия принципът за сътрудничество между държавите с спазен. Неколкократно ЕС и САЩ се опитват да съдействат да мирно решаване на проблема, но опитите на международната общност остават без резултат.
Принципът на равноправие и самоопределение на нациите и народите олицетворява свободното, независимото и равноправното политическо развитие на всеки народ и всяка нация както във вътрешната, така и във външната политика. Принципът е въплътен в чл. 1, ал. 2 от Устава на ООН, съгласно който приятелските отношения между нациите се основават на “зачитане на принципа на равноправието и самоопределението на народите”. Южноосетинците имат право да се самоопределят като народ и в този смисъл да имат право на самоуправление. А дори и според Декларацията за принципите на международното “създаването на суверенна и независима държава, свободното присъединяване към независима държава или обединение или установяване на друг статус и свободното определяне на народите са форми на осъществяване от народите на правото на самоопределение.” Всички нации и народи имат правото самостоятелно да определят своя политически статус, своето икономическо, социално и културно развитие. Грузия нарушава това право на южноосетинците като не им позволява да се развиват самостоятелно. Всички държави са длъжни да се въздържат от всякакви форми на насилие, насочени към лишаването на нация или народ от правото на самоопределение и независимост. Освен правото на самоопределение, Грузия нарушава не само политическите права на осетинците, но и основните им човешки права и свободи. Репресиите над населението на Южна Осетия са крайно неприемливи за началото на XXI век.
Библиография:
1. BBC NEWS
http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/country_profiles/3797729.stm
2. Council of the European Union – “Presidency conclusions of the Extraordinary European Council, held in Brussel (1 September 2008)”
3. Human Rights Watch – Country Summary “Georgia”
4. http://www.ossetia-war.com/
5. http://www.southossetiaconflict.org/
6. http://www.caucasus.dk/publication5.htm
7. Britannica Online Encyclopedia - http://www.britannica.com/EBchecked/topic/556319/South-Ossetia
8. http://www.opendemocracy.net/democracy-caucasus/south_ossetia_4100.jsp
9. Guardian - http://www.guardian.co.uk/world/2008/aug/08/georgia.russia4
10.Economist.com - http://www.economist.com/opinion/displaystory.cfm?story_id=12009678
Няма коментари:
Публикуване на коментар