Външната политика се фокусира върху държавата, нейните ресурси, тенденции на равитие и механизъм. Друг аспект на външната политика са методите на анализ.
Темата за външнополитическия анализ не е нова, повечето изследвания се отнасят за външната политика. Външната политика и международните отношения не са еднакви. За единия предметът на полето е по-широко. Външната политика се разбира по-тясно – външна дейност на държавата и реализиране на дипломатически ходове и политически актове, както и за по-широк кръг от действия: признаване на държави, силова политика и т.н. Това схващане за външната политика следва изучаване на документи, анализ на преговори – анализират се в традиционните теории на МО. Този тип анализ рязко ограничава субектите. Когато се говори за ВП, субектите са ограничени: държави, недържавни субекти, които притежават някакъв вид държавност. Източник на информация са актовете на държавата: закони, актове на подзаконово равнище и други.
Друг възможен подход е използване на инструментариума на класическия публичен анализ на политики. Акцентът е върху вземане на решения и правене на външна политика. Към ВП може да се погледне от гл.т. на публичната машина за правене на политика. Това не е подход за специалисти по МО.
Друг възможен по-специфичен подход е прилагане инструментариума на теориите за рационалния избор – по-абстрактен модел. Прилагат се различни вариации на теориите за игрите.
ВПА с акцент върху средата – друг тип анализ: влияние на вътрешни и външни фактори за външната политика на държавата. Този анализ не дава много категорични резултати, подходящ за по-широк кръг от читатели. При този тип анализ се прибавят елементи от геополитически анализ.
Сравнителна политология
Набира се информация за огромен брой конфликти между държави и се прави сравнителен анализ. На този принцип се изготвят разнообразни индекси. Пример: индекс за стабилност на държавите (failing states), разнообразни организации се опитват да правят анализи на тази актуална тема. Изготвя се индекс на риска. ВПА може да бъде разглеждан като анализ на текуща политика (външна) на дадена държава (пример: Карибската криза).
ВПА е фокусиран „днес” и „напред”. Може да разгледа някоя отправна минала точка. Може анализът да е изцяло върнат назад. Може да се прави анализ на дадена ситуация или криза, анализ на ниво регион (по-трудно).
Нива на анализ
Водещо е второто ниво на анализ при ВПА, докато при МО анализ водещо е системното ниво на анализ. При ВПА е най-важната единица в случая е държавата – ниво на анализ на база единица (unit). Може да се правят препратки и до другите две нива. Друга важна линия за ВПА е лидерите – те са често изследвани. Трето ниво на анализ често се появява във ВПА – по-скоро в тоталитарните страни (анализ на лидера) – политикът има важна роля (пример: в Либия се анализира Кадафи – реакции, стил).
Външна политика – обхват, инструменти и теми
Обхват – разнообразни ограничения. Границите губят своята значимост – глобалност и интеграция.
Инструменти – как ние влияем на другите.
Теми – как другите влияят на нас. Тема на ВПА е международноправната регулация. (например: Световна търговска организация – целта е подпомагане либерализацията на международната търговия).
Тема за сигурността и отбраната
Неотменна част от темата за ВП е увеличението на сигурността, засилени граници. ВПА може да покаже в каква степен се променя баланса между силови и несилови опоненти. Политикта на сигурността има два стълба: военен и цивилен. От една страна, ина корпус от военни за преодоляване на криза, гражданска война и други; бойни групи, план за командване, план за военен капацитет. Има цивилен апарат от друга страна: полицейски сили, които изпълняват полицейски функции за следкризисен период (поне 5000 души). Административен капацитет – специалисти в различни области като право, електричество, комунални услуги, бедствия и други. ЕС отразява новото разбиране за сигурността.
Държавната машина
Трябва да се разгледат органите, които си контактуват с останалите извън граница аналогични структури – дипломация, ведомства и други. Нарастващ обхват на външната политика, ведомствата и делегации. Делегациите често са съставени не от професионални дипломати, а от хора от различни ведомства. Работата на Външно министерство е недостатъчна. Органи и ведомства, представители на други държави, международни организации и недържавни субекти контактуват извън страната. Има развитие в значимостта на различните елементи на механизма по линии на прозрачност и контрол. Наблюдава се отслабване на национални елементи във ВП анализ. Императив за ВП на една държава е тя да бъде хомогенна. Държавата трябва да се стреми да излъчва еднопосочни сигнали. В правенето и реализирането на външната политика нараства ролята на министър-председателя. Позициите на даден проблем се разработват на правителствено равнище и чак след това се дава на Външно министерство.
Регионализация – ерозия на националния суверенитет отдолу (това не важи за България), но може да се забележи в редица държави, в които определени единици имат интерес към външнополитически въпроси. Икономическата регулация и държавни единици са децентрализирани в много държави и те могат да взимат самостоятелни решения за външнополитически въпроси. Външната политика на ЕС е унитарна, но това остава основно на икономическо равнище. Има и ограничения – решаваща роля има управляващия орган (политическа шапка), както и изпълнителско звено: експерти, професионални дипломати.
Пирамидалната структура на административния апарат не е много важна. По-важно е, че политическите органи са едно ядро, обвито в администрация, т.е. политиците са в центъра, а на входа и изхода е администрацията.
Основна част от ВП механизъм са държавните институции: местни звена, дипломатически институции и други. Характерно за съвременните държави е разделението на властите, включително и за ВП отношения: изпълнителна, законодателно и отчасти съдебна власт. Това зависи от Конституцията на определената държава.
Парламентът. В една парламентарна система парламентът има засилени функции, главна роля в изпълнителната власт, оказва влияние чрез законодателството, което изготвя, дори и във ВП отношения, както и влияние с парламентарен контрол. Парламентът (както в България) участва в правенето на ВП чрез изпълнителната власт. Не е ефективно Парламентът да бъде дублиращо Външно министерство, като осъществява контролни функции над него. Парламентът има и друга функция: изработва и разпространява документи на ВП тема. Парламентът не представлява държавата в МО система, но той излъчва сигнали, които са важни във ВП процес. Друга функция на Парламентът е контролна: парламентарни комисии на външни работи: отправя питания, слушания и други с цел да придава повече публичност и достъпност на изпълнителната власт. За САЩ е типичен особен инструмент Сенатски комисии, които провеждат разследванип, техните дейности привличат представители на изпълнителната власт, които дават под клетва показания и носят съдебна отговорност. Това не е характерно за нашите Парламентарни комисии, но в САЩ те са изключително важни. Функциите по контрола се ограничават от недостига на ресурси. Това води до специализация или мандатност. Това е типично за парламенти, които допускат устойчивост на частния интерес. В САЩ такива хора са с 25-30 г. стаж в Сената, с утвърдено име и присъствие в медиите, уствърдени политически позиции.
Президентът. В българската система има президент, пряко избиран, но с ограничени правомощия. В Конституцията са заложени правомощия на президентът във ВП и в сферата на отбраната. Той има и контрол върху ключови звена: част от службите за сигурност. Към него има създаден апарат от съветници, експерти, нужен е бюджет за това, формират се и съвети към президента. В България е създаден Съвет за национална сигурност, който не е успял да се утвърди и няма изпълнителски функции. Президентът има мощни инструменти за влияние: кадрово обезпечаване на дипломатическия корпус (министърър на външните работи дава, а президентът обезпечава, един без друг не могат). Това е силно средство за указване на натиск. Президентът при изключване на важни условия има голямо значение: важни функции с външнополитически индикации. Президентът е по-малко важен от министър-председателя. Други инструменти на въздействие на президента:
- пряко отношение при формиране на командния състав на армията;
- контрол върху външното разузнаване – команден състав;
- институции за даване или отнемане на българско гражданство са по негов контрол.
Министертво на външните работи (МВР) и Министерски съвет (МС). МС има важна роля при изработване и реализиране на външната политика в България: необходимост от регулация и все по-напредваща важност на ВП. ВП трудно се сигментира, защото в нея се сливат интереси и от други сфери и те й оказват определено влияние. Координацията става с министър-председателя. МС действа на принципа на колективен орган, решенията се взимат с гласуване като министър-предстедателя има водеща роля. ВП функции се изпълняват в съвременните МО от други министерства и министри. Съжителстват и двата вида: служители от други министерства се прикрепят към МВР.
Важна е дейността на дипломатическия апарат зад граница, за да подпомага различни ведомства. ВП контакти се свеждат до разширяване обхвата на инстируциите. МВР разполага с внушителен апарат, а в развитите държави той е с гигантски мащаби (в България- 2500 служители в МВР). Има организирани дирекции по тематичен принцип: дирекция по ООН, звена за Русия, Южна Азия и други. ВП на България по текущи ВП въпроси, които са по-незначителни, се решават на ниво експерти, не всичко се решава на равнище министър-председател и МВР. Важни са две групи кадри: професионални дипломати (правят преки контакти с държавите) и професионални анализатори. Необходимост от по-голяма специализация, привличане на тесни специалисти, инвестиране в тях и подготовка – ниво на задължителна необходимост. Това води до обратна рискова тенденция: риск от прекомерно засилване на бюрокрацията на ВП (изкривяване). За МВР и за изработването и провеждане на ВП като цяло е важно координацията и единодействието. Противоположното действие води до криза.
Съдът. Той няма пряко отношение във ВП. Отношенията му с външния апарат са в сферата на международно публичното право. Съдът не се произнася по международни договори, единствено Конституционният съд може да се произнесе върху междудържавен договор, свързан с конституционен междудържавен договор има статут на закон. Съдът може да се произнася по частни междудържавни отношения. От гл.т. на международното публично право съдилищата нямат право, а от гл.т. на международното частно право – имат право да се прознасят.
Стартови стъпки на ВП анализ като технология
Анализът трябва да е по линия статукво-промяна: кой се опитва да го промени и кой да го запази. State holders = заинтересовани страни. Анализът може да има разнообразни цели, методика и обхват. Има обаче и някои общи положения. Целта на анализа е да се достигне до научно познание, не просто да се коментира по някакви неясни критерии. Проблемът е доколко социалните явления подлежат на анализ.това е въпрос на философски и изследователски подход. Изследователите подхождат с позитивистка нагласа. Научният подход към социалните явления е проблемен, различава се от подхода при природните науки.
Има 3 начина за получаване на познания:
1. Авторитарен – едностранен процес. Характерен е за ранна социализация на индивида, ключов въпрос е: „кой казва?”
2. Мистичен – религиозни нагласи, ценности, източникът на информация е неясен, той има особен статут – свръхестествен. Библията и Коранът са такива източници – те влияят на всички хора. Комунистическата идея има подобен статус.
3. Рационален.
Научният подход се основава на допускането, че светът е познаваем, че основен критерий трябва да е придържане към формата логика. Допуска се, че не всичко може да бъде доказано. Основата на научно изследване е нагласата, че светът е подреден по определен начин, на базата на причинно-следствени връзки, които могат да бъдат изследвани. Промените могат да бъдат изследвани, те не са случайни.
Научното изследване може да се раздели на 2 части:
1. Занимания със самия себе си: създаване на правила, рамка, изчистване на методиката, избиране на теоретичен апарат.
2. Прилагане на тези инструменти, приложение на методиката, набиране на информация, анализ на набраната информация. Този подход е при количествени методи.
Научното изследване се променя: оспорване на теории, отхвърляне на истини, търсене на алтернатива. Анализът върву по линия на теоретизирането. Усложнява се анализът – добавят се нови фактори. Друга форма на изследване са интервюта, различни форми на наблюдение.
В социалните науки липсва експеримента, за различни от природните науки. Експеримент означава да се създаде контролирана среда, в която да се тестват теории. В политологията експерименти практически не може да се извършат.
Изледователски процес:
1. формулиране на изследователски проблем и подбор на теоретична рамка. Те са много тясно свързани. Няма фиксиран единен научен подход. Най-силният критерий е оценката на времето.
2. операционализация на теорията – свеждане на теоретична рамка към проблема, който се изследва. Абстрактните определения, подходи, методи да се свържат с определени актьори и процеси.
Етапи на изследване:
1. определеняне подхода на изследване (методите);
2. залагане на план за набиране на информация;
3. прилагане на този план;
4. обработка на информацията;
5. анализ на данните (те са формализирани);
6. интеграция на резултати (проблем със социалните изследвания).
Има различни видове изследвания като обхват, цели и т.н., може да има изследване с познавателна цел, приложни изследвания (по поръчка).
Напълно обективно изследване няма! Важно е конкретно представяне на набраната информация. Има 2 страни на въпроса: некачествен анализ и съзнателно изкривен, който трябва да формира определени нагласи.
Медии и анализ
Част от политиката за сигурност на САЩ е формирането на благоприятна визия, което може да остане на рабнище PR. Въпросът за медиите се отчита много сериозно и как те показват едно или друго събитие. За анализатора медиите са най-леки за анализ. Медиите могат да дадат представа за протичащите събития и за очертаващи се политически решения. Мащабни медийни кампании са типични не само за тоталитарните държави.
Държави и анализ
За държавите трябва първо да се изясни за какво се говори. Често базовата информация е ясна предварително и присъства като фон и отправна точка.
Има две оси: 1. малка сила; 2. силна държава. По едната ос се определя текущото състояние на параметри като икономически потенциал, степен на развитие, типологии, демографски тенденции, въоръжение, природни ресурси, географски дадености и т.н. това дава представа за потенциала за определена държава – слабости и уязвимости.
Втората ос е по-динамична. Отнася се до стабилността на държавата и по-общо за обществото, някакъв етически модел. Ако за първата ос е необходимо само да се съберат статистически данни: стоков обем, БВП, демографски тенденции и т.н., то вторият параметър са необходимите качествени методи и експертна оценка. Втората линия на анализ се прави чрез разнообразни индекси (например индекс на политически риск, равнище на корупционни практики). Има и видими индикатори, за които не е необходима експертна оценка. Оценката по оста силна-слаба държавност е много важна, както и предишно-сегашно развитие. Дава се оценка на капацитета и възможностите на държавата. Оценката на капацитета е пряко зависима от пресечката на двете оси. Втората компонента определя силата на държавността. Ефективна е политиката, която се отличава с устойчивост, ефективност и кохерентност!
Анализът на държавата започва с оценка на системата: какъв е модела – демократическо, военно управление, конституционна монархия или друго. Оценява се също политическата култура на държавата. Пример: популяризира се културата на сигурността, стратегическата култура. Стратегическата култура се появява при възпиране на двете ядрени сили, това е било първостепенна изследователска задача. В последтвие темата се разширява: търсят се национални специфики, ценности и други. Пример: това са проблеми на японското общество след Втората световна война, формира се и тема като европейска култура за сигурност. Темата за Старата и Новата Европа е развита от Доналд Ръмсвелт.
При формулирането на националните интереси могат да се търсят културни измерения на съответното правителство в по-дългосрочен план. Трябва дасе определи дали държавата може да определя капацитета на държавните инструменти. Възможен подход за систематизиране на тези инструменти е по оста сила-власт-влияние (hard power-soft power). Физическа употреба на сила (военна) е най-твърдият вариант на сила. След него е заплаха с употреба на сила. Следващата малко по-мека степен е сдържане: няма директна заплаха, заявява се позиция по даден въпрос и се взимат мерки. Силова дипломация – не се търси консенсус, а оказва натиск публично и непублично, поставят се условия.
Друг метод са санкциите. Това е много спорна група от гл.т. на тяхната ефективност. Има икономически санкции. Голям натиск се прави по отношение на санкциите. В голяма степен при налагане на санкции рядко са постигали целта си. Пропагандата е следващата група възможности, с която оперират държавите. Пропагандата може да се провежда и в по-мек вариант, например формиране на дневен ред, замазване на неприятни теми и други. Друга форма е класическата дипломация – търсене на компромис, взаимодействие при определени въпроси. Накрая на скалата с използване на културата като лост за влияние. Трудно е д се определят неговире ефекти, но се изразходват сериозни средства за разпространение на култури и език (пример: Франция).
Няма коментари:
Публикуване на коментар