понеделник, 14 април 2008 г.

Антропология на публичното пространство (4 семестър, 3 лекция)

Еволюционизъм
Това е исторически първият и най-амбициозният подход в антропологията. След като изучава толкова разнообразни общества, намиращи се на различно технологично и организационно равнище, антропологията не моце да се абстрахира от проблема за развитиетп на обществата и посоката на това развитие. Силно влияние в това отношние упражнява революционната теория на Дарвин, която се появява в зората на появяването и обособяването на социалната антропология. Естествено тогавашните еволюционни теории са съяо толкова слабо разбити, колкото и обществата, които изучава антропологията. Приветстват се множество аргументи относно това дали ранните общества са били патриархални или матриархални. Често обичаите се изтръгват от техния социален контекст и се сравняват с обичаите на общества, които са отдалечени в културно и историческо отношение и то хора, които не са виждали диваците, за които пишат. Необеспокоявано се шири етноцентризма, а арийската раса се възприема като върхът, окончателния продукт на човешкия прогрес.
Въпреки тези слабости обаче еволюционизмът поставя основите на съвременната антропология и до голяма степен задава кръга от проблеми, които тя решава и на по-късен етап. До тогава на еволюционистите от XIX век политиката се е свързвала с с периода на цивилизацията, докато дивашкия стадии се е свързвал с анархията. Пръв, който се противопоставя на това становище е Хенри Мейн ( Ancient Law 1861). В този труд той постулира, че примитивните общества са организирани въз основа линиите на родството, че приоритет имат отношенията на мъжка линия, т.е. че са патриархални и че се регулират от свещени забрани. Той вижда в развитието на примитивните общества, които впоследствие са наречени индоевропейски две еволюции. Първата се изразява в това, че обществата, основани на стиатус се превръщат в общества, основани на договор. И второ превръщането на социалната организация, основана на родството в организацията, основана на похалната близост. На тази основа Хенри Мейн разграничава два типа управление. Първият се основава на хората и чисто човешките отношения и може да бъде наречен „общество”. Вторият тип се основава на територията и собствеността и може да бъде квалифициран като държава (civitas). Политическата организация на обществото включва както управлението на собствеността,, така и на хората. Идеята на Хенри Мейн, че отношенията на робството представляват първична социополитическа структура е развита от Морган и книгата му „Древното общество” (“Ancient Society”), в която той изследва шрукезите - индийско племе от щат Ню Йорк. В книгата си разглежда подробно богатата родствена терминология, която използват шрукезите. Нейното описание и квалифициране е траен принос на Морган. Морган развива зачатъчните идеи на Мейн, тръгвайки от идеята, че историята на обществената организация започва с промисхуитетната орда (безразборни полови връзки). В рамките на тази орда въз основа на възникналите на родствена основа единици, в които се появява строг регламент в брачните отношения, се появяват първите заченки на социална организация. Ако първоначално брачните отношения се ограничават до отделни групи, то в последствие тези отношения започват да обхващат по-големи единици като клановете и в крайна сметка се стига до появата на конфедерации от племена. Колкото по-големи стават единиците, които регулират брачните отношения, толкова по-голям е и обхватът на организираното общество. Социоорганизираната структура на това общество е егалитарнаи се основава на мрежа от междуличностни отношения. На този етап няма обособена политическа сфера. Такава се появява едва тогава, за да стигне до пълното опитомяване на животните и култивиране на полезните растения. Това позволява натрупването на излишък, струпването на повече хора на едно място и появата на частна собственост. Истинското управление следователно се основава на територията и собствеността. Като много други изследователи от своето време Моргън постулира, че всички общества имат общ произход и паралелно развитие, т.е. „физическо единство на човечеството”. Но също като своите съвременници Морган може да проследи тази идея до нейните имплицитни антирасистки заключения и в духа на времето приема, че арийската раса стои в центъра на човешкия прогрес. Въпреки критиките на следващите поколения антрополози, много от тезите на Морган са възприети от съвременната антропология. Въпреки че всички признават значението на територията и поради това вече не се отграничават влиянието на родствените отношения като един първичен посредник на политическите взаимодействия е оправдано. Особено етапите на това, събирателство и дребното земеделие, от значение също така появата на категорията „клан” като група от хора, в коята обединителният признак е общия произход и съответно взимането на решениясе извършва в рамките на лицата, които имат общ предшественик по женска или мъжка линия. Акцентът върху липсата на частна собственост оказва силно влияние върху марксизма. Под влияние на труда на Морган примитивно, дребно общество Енгелс пише книгата „Произход на частната собственост, обществото и държавата”, а Маркс вижда в тези нови за времето си изследваноя потвърждение за своята класова теория. През 1879 г. в САЩ с разрешение на правителството се създава бюро по етнология. Това е период, когато проблемът за индианците от външен се е превърнал във вътрешен за САЩ. С други думи проблеми, които не може да бъде заобиколен. Ето защо бюротое натоварено от правителството да проучва езика и организацията на местните корените жители. След натрупването на известен опит оървия директор на бюротот Пауел (Powell) започва подобно на Морган да копира представите за индианците като диви, да обяснява нападенията от страна на индиански банди в скалистите планини като реакция срещу нахлиуването в техните територии и да препоръчва настаняването им в резервати с добре обработвана земя каато предпоюитана за преминаване от дивачество към цивилизация. Вместо да възприеме идеята за биологическото предимство на белите Пауел вярваповече в културатната еволюция на народите. С това той отправя предизвикателство към онези кръгове, които имат интерес да експлоатират индустриалните и търговски възможности на индианските земи. Основните изследователски усилия на Пауел в бюрото са насочени към племето на Виандотите. Той разглежда детайлно гражданското управление на тези племена, което е съставено от една йерархична система от съвети и вождове. Целта на гражданското управление е да защитава правата и да санскципнира техните нарушения. Според Пауел има 8 групи пррава, които се отнасят до: брака, племената, личните украшения, редът на настаняване в лагерите или на изнасяне от лагерите, собствеността, личността, общността, решенията. Пауел разграничава 6 типа нарушения на тези права или престъпления: кражба, осъкатяване и убийство са престъпления, които се усъждат от родовите съвети. Ако жертвата и извършителят са от един и същи род, родовият съвет действа съобразно белязването от страна на главата на домакинството, от което е жервата. Ако те са от различни родове представителят на засегнатия ред излага случая пред съвета на рода на извършителя. Ако тези съвети не могат да договорят компенсация най-близките роднини на жервата са задължени да потърсят възмездие. Предателството се наказва със смърт. Магьосничеството се тества с изтезание. Престъпването на жена – разглежда се от рода на жената. Пауел дефинира правото като правило на поведение, което организираното общество се стреми да прилага. Според него в цивилизацията правото теоретически почива на справедливостта, но в примитивното общество принципите на справедливостта имат малко значение. В основата на дивашкия закон стоят два фундамента. Първо, противопоставянето трябва да бъде избегнато и второ – на съществуващото противопоставяне трябва да бъде сложен край. Някои от механизмите на смекчаване на противоречията – властта на възрастните, употребата на термините „родство”, вместо личните имена, превръщането на избора на брашен партньор. Ако противопоставянето не може да бъде предотвратено се използват различни методи, за да му бъде сложен край – разрушаване на придобитата собственост, личната собственост се наследява от „гроба”. Друг механизъм е размяна на удари; периодичните празници могат да станат бреме за обявяването на амнистия. Пет изследователски проблема, които характеризират този период:
1. Политическият характер на съществуването на границата между бели и индианци. Този характер се изразява в политизиране на проблемите на равенството, независимостта, завладяването и господството.
2. Въпросите, свързани с политическия смисъл от насилието и войната
3. Вътрешни и външни аспектина правото
4. Концептуализирането на понятието „родствена полития”. Става дума за обществено състояние, които управленските функции се определят от родствените отношения, а правилата на които се подчиняват тези отношения, състваляват широкото тяло на закона.
5. Документализирането на политически движения, които не се основават нито на родство, нито на територии. Така се нарича едно от движенията ред спуските, което се основава на пророческите предсказания на един индиански жрец и довежда до победното голямо сражение между индианците.
Във Великобритания анализа на революцията на обществото е зависим от интерпретацията на промените в материалната култура. Британскят антрополог Пит Гивърс използва еволюцията в оръжията като отправна точка за интерпретацията на еволюцията на световното общество. Оттук се прави извода, че по подобен начин се развиват изкуствата, обичаите, идеите. През този период антропологическата информация се доставя главно от аматьори, пътешественици, администратори, мисионери и други, т.е. единствения критерий е бил лицето да е било на мястото на събитието. Това налага да се вземат мерки за „обуздаване” на аматьора за подготвянето му като надежден информатор. За целта се издава специален сборник. Озаглавен „ Бележки и въпроси”, в които се агурментира кои аспекти от живота на примитивното общество представлява интерес за науката. Правят се първите опити да се освободи наблюдателя от своите предрасъдъци и предубеждения. Макар че все още продължава да номинира типично британската гледна точка. Може би най-голямо значение за развитието на британската антропология през втората половина на XIX век има Индия с интелектуалните предизвикателства, които тя поставя. Отношението на Великобритания към Индия се променя през 60-те години на XIX век, когато индийската икономика започва да се ориентира към собствения пазар. Това принуждава британската администрация да се интересува по-задълбочено от същността на индийското обществп и да търси общата обяснителна рамка на Индия и Европа. В отговор на тези повеи на времето сравнителната лингвистика стига до идеята за общата индоевропейска езикова общност. Историци и юристи правят паралели между индийската селска община с общините в славянската част на Европа, немската община, общината в средновековна Англия. В Британския консерватизъм индийската селска община се идеализира като автономна република, почти независима от държавата до нея. Както в британската, така и в индийската историография европейското минало се интерпретира като индийско население. Прехода от родство към територия е основа на политическата общност, за прехода от просто към сложно, описан с термините на технологията и икономиката, за прехода от свръхестествено към наука с растежа на знанието се сблъсква с индийската цивилизация. Богатите санскритскии паметници и уникалната кастова система на цивилизация влизат в противоречие с европейските парадигми. Това изправя европейската наука пред две възможности. Или да свърже една теория на завоеванието с процеса и имперските амбиции, т.е. да се изостави идеята за преосмисляне на естествени условия, при които живеят мирните народи или да се постави индийската цивилизация на по една еволюционна пътека, различна от европейската. Маркс извира втория вариант и отделя последните години от живота си в изучаване на т.нар. азиатски начин на производство, който остава в страни от основната схема и неинтегриран в класическата периодизация на историята от страна на марксизма.

Няма коментари: