неделя, 13 април 2008 г.

Външнополитически анализ / Foreign Policy Anlysis (3 семестър, лекции 2 част)



Организационно поведение
ВП проблем може да бъде рутинен и нерутинен. Рутинния води до организационно поведение, а нерутинния до кризисно или некризисно. Кризисното води до динамика на малка група, а некризиносто към бюрократична динамика, междугрупово договаряне.
Участниците в група: защитник (адвокат), bang wagon, cue taker, брокер. Тези участници се възползват от присъствието си в групата, за да реализират интересите си.
Голяма част от управлението (политиката) се извършва от организации, разнообрани по своята дейност. Разбиване на монолитния образ на държавата. ВП на държавата „Х” има монолитна позиция по някаква тема. Освен държавни могат и недържавни субекти да се включат в анализа. Основен принцип за функциониране на организациите е разбиването на задачата на по-малки и конкретни задачи. Една задача се дисагрегира (разбива се) на по-малки конкретни задачи, които се допълват взаимно, които дават решение на проблем. В рамките на една организация се реализират няколко процеса:
1. разпределение на задачите;
2. комуникация между звената;
3. координация на усилията.
Всичко това се поддържа с механизъм за институционална памет. Служителите се променят с времето, но има процедури за съхраняване на институционалната памет: селекция на кадри, съхраняване на правила, институции и култура на организацията. Организациите се персонализират, приписват им се антропоморфни характеристики, за да се опрости възприемането им. Така се дава обобщена представа за инстируцията.
Характеристики на организациите
 Ценностно ядро (essence) на съответната организация –вътрешно възприятие на организацията, нейните задачи, задължителни ресурси и правомощия, които има, за да се справи със задачите. Стил, поведение, облекло на ведомството. Хората в една организация имат едни интереси, възгледи, език, но съществува и междуведомствено съперничество (неприязън) на служители на военно и вътрешно министерство или различни служби с допирни точки (разузнавателни и контраразузнавателни).
 Резистентност на външно въздействие – най-устойчиви са военните;
 Обхват на дейност на организацията (TURF-WARS) – от къде се простира твоята компетентност и от къде на врага. Повечр TURF дава повече бюджет и автономия, респективно по-добре се противопоставяш на външния натиск. Теория за кохорти – формиране на политически елит или администратори, които се формират в ранните години, които се поддържат и вървят нагоре заедно. Тази група хора играят важна толя, защото това са чиновници с дългогодишен стаж, които са важни в правенето на политиката. Те могат да блокират политическите решения. Наричат ги мандарини (от Китай – озн. почти автономни управители).
 Мащаб на организацията – бюджет и персонал. Съществуват малки организации с голямо влияние, но големите ведомства имат пропорционално по-голяма тежест. Мащабът е важен.
 Влияние на ведомството, което не се изчерпва с правомощията му. Важен е достъпът до decision maker (пример: ЦРУ).
 Вътрешна кохезия на ведомство – отчита се упадъка на ведомството: спад на лоялността на служителите (пример: образователната система в България).
 Автономност на ведомството – неизбежна последица при формиране на устойчив състав, да не се отчита външна намеса, формулиране на собствени виждания на политически курс.
Метод Делфи
Този метод е груб. Неговата е цел е да преодолее риска от наличното закотвяне или субективно начало на анализа. Всички анализи съдържат експертна оценка, която предполага мнението на експерта. С метода Делфи се елиминира субективното начало. Дава се на група експерти въпросник, всеки от тях самостоятелно разработва анализа си по точки. Анализът е в един формат. След това се сравняват анализите. Там, където има големи разминавания, това не се елиминира, а се иска обяснение. Накрая се формира общ продукт. Методът Делфи е много бавен, но се елиминира възможността анализаторите да си влияят, защото работят самостоятелно.
Второ ниво на анализ
1. Рационален играч (rational choice analysis)– играчът е единен, определят се интереси, ресурси, заплахи, теория на игрите (дилема на затворника).
2. Организационно поведение (organizational core) – формиране на институционална култура, организация на процеса на взимане на решение (обхват и ресурси на организацията).
3. Правителствена политика = бюрократична политика (governmental politics) – модел за действие на ВП механизъм. Правителствената политика означава как си взаимодействат различни звена: баланси, координация, подялба на отговорности. Правителствената политика може да се разглежда като система от различни субекти, ресурсът на държавата не е единен, а пръснат между различни звена. Властта е условна, силата на президента не е в правото да заповядва, а да убеждава.
Характеристики:
- при този модел тежестта пада върху формирането на съгласие на институциите
- позицията на координиращия център на правителството – да убеждава, да налага обща позиция
- процес на изработване на обща позиция – процес н търгуване
- специфика на ВП среда
- този модел е типичен както за авторитарни, така и за демократични държави.
Външнополитически механизъм на ниво Държава
 Модел на правителствена политика (Кенеди).
 Ключово: нехомогенен играч, различни интереси, различен анализ на ведомства, субекти в рамките на държавата.
 Процесът на взимане на решение е своеобразно договаряне между страните. Може да се получат междуведомствени сблъсъци. Пример: кой ще контролира американските ресурси? Кой ще управлява следвоенен Ирак? Следователно САЩ казва, че това ще става едностранно. Сблъсъкът е бил между външното и военното ведомство. Надделява Department of Defense (DOD). Има опит в началото да се копира методът, който е прилаган в Япония: военните поемат контрола там, т.е. те черпят от собствения си институционален опит. Първият ръководител в Ирак е бил военен: генерал в запаса – това е показателно. САЩ в началото казват,че ще действат като окупационна сила, но не са го заявили ясно. Появява се междуведомствен сблъсък. Не всичко е разчетено на база нормативна уредба. Появяват се минивъншни структури на различни ведомства, които имат външна насоченост: договарят на по-ниски равнища. Губи се доминантата на Външно министерство. Външната политика не е продукт на един център.
 Медийна политика – големи ресурси, добри кадри.
 Федерални нива на управление – дневният ред е по-фокусиран
 Влиятелни индивиди, формиращи обществено мнение
 Офанзива Тед – атаки във Северен Виетнам
 Негативен фактор за формиране на ВП – терористични групи
 Фактори: ниска заинтересованост, ниска информираност
 Public diplomacy – излизане на дипломати и висши политици от дистанциращата ги позиция и влизане в директна връзка с чужда или домашна публика, стандартни пропагандни цели, реализирани в нова среда.
 Общественото мнение е незаинтересовано, неинформирано и пасивно, то се поддава на въздействие; той е важен и играе важна роля за взимане на политически решения. Върху обществените мнения се правят много изследвания, взима се предвид медийното присъствие, налагане на дневен ред, публични средства – фактори за политиката.
Модел на рационалния актьор (МРА)
Теориятана игрите се базира на рационалния актьор. РА се базира на цели и интереси, т.е. ВП се мисли за постигане на цели чрез рационални действия. Предпоставки: обоснованост и кохерентност на действията – устойчива във времето политическа линия. РА е субектоориентиран подход, субектът реформира средата, за да постигне желани резултати. Средства и цели: мотиви за действия (рацио); за държавите се прави допускане, че се водят от национални интереси: намаляване на риска, редуциране на пасиви. Рационалният играч мисли субектите като единни унифицирани актьори. Държавата като единен играч към държавния връх – скок. МРА залага ясни цели, реализирани от действия, които се оценяват по скалата полза-цена (зависи от този баланс; цена в по-широк смисъл на думата). Субектът подхожда рационално, калкулира плюса и минуса, и предприема действия, които имат цена – модел на действие. Това е единият подход, когато се фиксират различни цели, които се оценяват от гл.т. полза-пасиви.
1. Целите са ценностно обусловени – темата за ценности!
2. Алтернативи: моделът предполага боравене с алтернативи; възможни средства и цели („дърво на целите” – decision maker)- определят се плюсове и минуси.
3. Тема за последствия от действия: Резултат! Прилага се мултиплициране на модела на разионалния актьор. МРА се използва широко при водене на Студената война: поява и развитие на ядреното оръжие; нова стратегическа ситуация. МРА се използва за разработване на аналитични представи, защото няма аналогии, за да се изгради стратегия. Ядрено сдържане – пример за изготвена стратегия.
4. Изборът – предполага наличие на опции, изборът е информиран и рационален, ориентиран е към максимизиране на печалба и минимализиране на риска; изборът се прави на база калкулиране, ане на допускане; проблем на МРА е липса на информация.
Анализ на политическия риск
1. Оценка на политическия риск за бизнес клиент. Социалните изследвания се използват много широко, маркетингови проучвания. Имат за цел да определи текущо състояние и да се даде рецепта за развитие или промяна. Анализират се отношения със съседни страни, съюзи и т.н. анализира се ВП ситуация.
Четири основни източника на политически риск:
- Промяна на режима на управление
- Политическа криза
- Government restrictions – промяна в бизнес средата (мита и т.н.)
- Икономически проблеми –нива на растеж, инфлация, безработица, образованост, международна търговия, средносрочни прогнози за пазара на труда, пенсионна и социална инфраструктура, стартов ресурс за имигранти, приспособяване на имигрантската маса.
2. Представяне на политическата система и източници на властови ресурси – в демократичното управление: основни партийни групировки, роля на съдебната власт, парламентарни групировки; в тоталитарните системи: роля на военните сили, елита, наличие на кланове, източници на власт.
3. Идентификация на различни правителствени и други групи и отношението им към бизнеса – инвестиции, финансова система, ориентация на правителството и основни вътрешни играчи: правителство и влиятелни политически актьори, определяне на позиции, отношение на бюрокрация и държавна администрация, т.е. до каква степен държавната администрация подпомага или задържа бизнеса, трудово законодателство: отношение и позиции.
4. Формулиране на политически проблеми, които се отразяват върху икономическире отношения и международния бизнес: поява на ново законодателство, икономически решения: национализация и приватизацип; възстановяване на политически демократически процес (преход от един режим в друг); процес на присъединяване към ЕС или международна система за сигурност; мащабен международен процес, който има пряко въздействие за държавата (цени за основен импортен или експортен стокообмен).
Важно: след представяне на данни или оценка на данни се прави нива на вероятност: първо се прави анализ на най-вероятен бъдещ режим, след това втори и трети вероятен. Слага се времева рамка.
Анализ на политическите актьори: трудово законодателство, данъчна политика, рестрикции на репартиране на капитал и печалба (може ли да си изкараш печалбата извън страната), валутна политика. Оценка на търговската политика, оценка на обща политическа фискална и монетарна, оценка на международната политика, достъп до външно финансиране, отношение с международни финансови институции: МВФ, Световна банка.
Оценка на стабилността на режима (THE FUND FOR PEACE):
1. Набиране на данни
2. Стъпка
- Какво се случва
- Рангове
- Трудове
3. Стъпка – оценка на капацитета на държавата
4. Стъпка – оценка на рисковите фактори
5. Изготвяне на рейтинг
Индикатори на стабилността:
Социалнииндикатори:
1. Демографски натиск
2. Бежанци
3. Междугрупови напрежения
4. Принудителна индикация
Икономически индикатори:
5. Неравномерно развитие
6. Икономически упадък
Политически индикатори:
7. Делегитимация на държавата
8. Обществени услуги
9. Човешки права
10. Сили за сигурност
11. Разделение между елитите
12. Външна интервенция
Рационалният актьор
1. Процедура - същност – ограничаване значимостта на рационалния актьор в тази плоскост; управленците оперират в една регламентирана и бюрократична страна; търси се обяснение за ирационално поведение при изготвяне на процедура за вземане на решения.
2. Индивид – група – модел на правителствена политика; моделът на рационалния актьор тръгва с единен играч: държавата като хомогенна единица, обособени цели; модел за единен играч; модел на колективна рационалност; рационалността е индивидуална.
3. Ефективност – демокрация – доближава се до процедура – сигурност, но демокрацията не се свежда само до демократична процедура при взимане на решения; обществени нагласи и обществено мнение; пример: Рузвелт, Де Гол – налагалис а на ръба политически идеи. Рузвелт 40-те години тласка САЩ към война, от гл.т. на ефективността Рузвелт е имал аргументация. Пример: нарушаване на закона, за да се реализира печелившо поведение. Това е баланс, при който форсмажорни обстоятелства рационалността доминира. Bounded rationality (ограничена рационалност) – задълбочени анализи на политически практики, оценка на поведение и действие. Автор на този въпрос е Hurburt Simon. Тези автори работят в сферата на публичната администрация, но може да се насочи към ВП анализ. Политиците се стремят да постигнат приемлива политика в определени условия. При изготвяне на оптимално решение е необходима информация. Това решение трябва да задпволява интереси. Тезата е, че не се търси оптимално решение, а се търси задоволително решение, стабилност, работещо решение. Не е важно максимално постигане на цел, а работещо решение.
4. Стремеж да се избягват резки завои, стремеж към структурирани „коловози” – ограничаване на възможни алтернативи, исторически опит, свеждане до определени рамки, в които да се търси оптимален вариант.
5. Смесване на цели и средства – голям обем от политически решения се взимат без ясно формулирани цели; използват се текущи цели – „закърпване” на момента, поддържане на статукво, търсене на максимално широка подкрепа, търсене на консенсус. Натиск от гл.т. на времето – необходимост от обработка, не се търси оптимален резултат, а задоволителен резултат. Политикът не търси съвършено решение, а задоволяващото, което да доведе до стабилност.
Външни фактори и тяхното влияние при формиране на ВП
Субект – структура. Реализъм, неореализъм и други школи са силно изместени от структурата. Поведението на индивида е силно предопределено от структурния натиск. Държавите оперират в силно предопределени и структурирана среда.
Материални и геополитически фактори на средата. Геополитиката не изчерпва външното влияние. Зависи от средата и има по-голямо или по-малко решение. Геополитическите фактори са даденост! Но тази даденост не е константа, защото геополитическите фактори се изменят: едни стават по-значими, други по-незначими. Устойчиви фактори: географски климат, естествени граници (излаз на море, устойчива и леснозащитима граница). Променливи: значимост на разстояние, влияние на технологиите (ракетна технология). Ресурсите за важни за икономическите отношения. Икономическите измерения на геополитическия фактор: ресурси и комуникация. Основни комуникации в началото на 19 век са морски и речни – достъпност до тях е бил ключов, днес – магистрали, тръбопроводи, авиация, море, реки, въздушен транспортен. Може да нямаш на твоята територия, но е важно да имаш достъп. Социално измерение на географския фактор: демография и култура.
Външни неправителствени фактори
Има 2 основни подхода, когато трябва да се ицени външната среда: социокултурно измерение и икономическо измерение. Първото измерение често се преекспонира. Има 2 типа анализ – акцентира се върху формирането и утвърждаването на глобална транснационална идентичност, културна хомогенизация. Другият тип анализ е върху проблемите, които възникват – реакцията под формата на възраждащ се национализъм, ксенофобия, отхвърляне на „глобалните” ценности и връщането на традиционните (реалните) такива.
Икономическият аспект е по-видим и по-измерим. Там ефектът от действието на дадена корпорация може да бъде по-лесно измерен, но не трябва да хиперболизираме вниманието на тези групи върху една или друга държава
Неправителствени актьори – държавите са равноправни, но неравностойни. Международната система е рактивна среда – не могат да се наложат лесно интересите на една страна над другите.
NGO са много по-лесно трансформируеми от държавите. Могат да се разелят на 3 групи недържавни субекти:
- териториални актьори/субекти – национално освободително движение, локални групи, държави в процес на възникване (Африкански национален конгрес, ООН, КРП). Субект, притежаващ определен атрибути на държавността и участващ в международния процес.
- Регионални правителства във федерални структури – пример – нарастващата роля на кметове на големи градове (Москва, Ню Йорк). Нарастнала е тежестта на икономическата проблематика.
- Специфичен интерес на локално равнище – при наличието на голяма диаспора (имигрантско население). – САЩ, Калифорния, Аризона, Тексас, Флорида.
Иделогочески или културни актьори – не са привързани към конкретна територия или регион и не се свързват с контрол над икономически или силов ресурс. Това се свързва с тип актьори, които се характеризират с активизъм. Някои от тях са със съвсем ограничен обхват, а други са по-устойчиви. Типичен пример за такава структура е антиядрено движение в Западна Европа. Не успяват да променят политиката на правителствата, но благодарение на тях се обръща по-сериозно внимание на тази тема. Друг мощен играч са групите, противипоставящи се на апартейда.
Някои други играчи са далече по-устойчиви. Особен казус са религиозните институции. Някои от тях предхоздат държавата като исторя и продължителност на своето съществуване. Най-голямо внимание се обръща на католическата църква, която е фактор в международния план. Има централна йерархична система за разлика от православието и исляма.
Други интересни играчи са различните идеологически движения. Класическият пример са Социнтерна и Коминтерна. В съвремените условия представляват европейските партии. Тези транснационални субекти възникват и се утвърждават на базата на Европейския парламент. Властовият им ресурс нараства все повече. Те играят сериозна роля за формирането на мнението на техните национални членки; антиглобалистични движения. Всички тези субекти са активни по определени теми. За тях е характерно секторно ориентиране.
В случая с исляма се разглеждт два типа въздействия:
- по линия на ислямската солидарност;
- по линия на радикализация.
Класически неправителствени международни организации – екологични организации, „Лекари без граница” и др. Много активни в организирането на кампании, лобирането за определен тип политика. Тяхната роля няма да намалява, но те не са решаващ фактор. Международни научни организации – повдигат определени теми и ги издигат в сферата на политическото (изтъняване на озоновия слой). Международната научна общност обръща внимание и на премахването на кейнсианския икономически модел и заместването му от монетаризма.
Икономически актьори – традиционно акцентът пада върху големите транснационални организации. Влиянието им може да се търси по минимум 2 направления:
- формиране на конкретен икономически интерес;
- формиране на средата.
Тези играчи имат изключително икономически интереси, а не поолитически. Разбира се, има изключения. Нелегални и полулегални структури (контрабандни) – ролята, която играе трафикът на наркотици в определени държави, както и трафикът на оръжия.
Видове взаимодействия между неправителствени субекти и държавата
1. Стандартно взаимодействие – встъпване в диалог, приемане или не на дадени искания.
2. Силово взаимодействие – основано на конфликт или сблъсък. Пример – опит за повлияване на общественото мнение в дадена държава и опит за настройването му срещу правителството; опит да бъде настройването му срещу правителството; опит да бъде ограничавана държавната власт; опит да бъде поставена държава в международна изолация. Отговорът на държавата е силов. Типично за природата на това взаимодействие е враждебност, за разлика от първото – коопериране и компромиси. Влизането в такова взаимодействие е по-неблагоприятно на неправителствените организации. Пример: компании за защита на човешки права, споровете за достъп до технологии.
3. Трансцендентно взаимодействие като тип влияние– няма конкретни искания за политика. Оперира се на различни слоеве. Взаимодейства се със структури, които действат на същото поле (религии и т.н.). държавите биха могли да игнорират тези структури или да създадат собствени национални организации, да определят правната рамка.
Ролята и влиянието на тези актьори нараства. Това обаче се отразява най-вече върху средата, в която оперират държавите. Те остават водещи на международна сцена и се съобразяват най-вече с другите страни.
Фактори вътре в държавата
- политически партии и организации
- масови движения (непартийни формирования) с определен дневен ред;
- модел в условията на криза – краткосрочно избухване на натиск, искане на корекция на курса;
Множество групови интереси, които могат да имат искания към управлението за корекция на курса в една или друга посока. Могат да бъдат разделени на 2 категории. Съществува и трета, но тя много рядко има отношение към външната политика:
1. групи по интерес
2. група за натиск
3. група, обединена от кауза (хуманитарни, екологични и др.)
Първото и третото могат да прерастнат в група за натиск. Често за пример се дават организираните диаспори (кюрди, евреи).
- групи с конкретни икономически интереси
- разнообразни граждански организации
 opinion makers – водещи анализатори, историци, журналисти, бивши политици
 think thanks – мозъчни тръстове – много често си взаимодействат с правителството. Изпълняват определени поръчки и т.н. Те са сериозен фактор за изработването на поликата на дадена страна или за изработването на критични анализи.
- Чисто икономически субекти в рамките на държавата – отново най-сериозно действие е по икономически теми. Не трябва да се подценява капацитетът на тези субекти. Най-мощното лобиране се осъществява от фирми.
- Медиите като фактор – в нормална ситуация са трансмисия, връзката между политиците и обществото като цяло. Това в особена степен е валидно за външнополитическа информация. От тази гл.т. ролята на медиите е от особено значение за формирането на обществените нагласи. Развитите държави не допускат медиен монопол, дори от държавата (няма национални телевизии, но има регионални такива)
- Редакционна политика
- Иконономическа логика
- Развитието на интернет
- Налагане на водещите новини.
Обхват на анализ
Проблеми: много актьори, които трябва да бъдат включени; динамично равновесие на факторите, оказващи влияние върху влатсовия механизъм, липса на адекватност, приложимост на теоретични модели: теориите не са абсолютни, те са абстракция, обобщение; анализа трябва да следва фактология.
Модели на интегриране. Стартови фактори:
1. Психологически – персонални характеристики, системи на нагласи, идеологии
2. Политически – формални институции, общо описание на политическата система
3. Обществени – национална култура, обществена структура, наличие на вътрешни конфликти
4. Междудържавни – междудържавни взаимодействия, действия, противодействие, модели на зависимост и за взаимозависимост
5. Глобални – модел на глобална система (анализ на първо ниво), регионална динамика, статус и ранжиране на държавите

Няма коментари: